Божествена храна

Няма начин по празниците да не направя нещо по-завъртяно и гъделско, въпросът е, че не винаги се получава според първоначалния замисъл. Този път обаче избих рибата. Или по-скоро патките. Ще използвам момента да се похваля и с някои преждеприготвени, божествено вкусни рецепти. 

Като наближи Коледа, в къщи заточихме лиги по някакви фазани и токачки, които бяха обявени за продажба в МЕТРО. Естествено, оказаха се свършили и така и не ги заредиха отново, така че от мъка по тях си купихме една замразена LIDL-ска патка. Никога в живота си не бях готвила патица, дори не съм сигурна, дали съм яла другаде, освен в китайски ресторант. Нямах ясна представа как точно искам и как е подходящо да я приготвя. Знаех само, че категорично не желая да е поредната птица с плънка от ориз и разхвърляно край нея зеле.

Порових, порових и след като отсях няколко такива рецепти, се открои и тази, която веднагически ме грабна – Патица с портокали! Към нея имаше и прикрепена история, която допълнително ме убеди, че това е моята рецепта. Оказа се, че мазното патешко месо превъзходно се съчетава с киселия портокалов сок и става нещо фантастично на вкус. Импровизациите ми бяха съвсем минимални – едната поради липса на портокаловия ликьор Grand Marnier, който замених с малко водка, втората – за повече сладост и аромат добавих и кората и сока на три мандарини. Признавам, че се наложи да се самобия през пръстите, за да не сложа повече подправки, но устоях и не използвах нищо друго, освен бял пипер, сол и индийско орехче.

Тъй като притеснението на автора, че сокът може да изври напълно и патката да загори, се оказа напразно, остана ми доволно количество от соса, в който се задушаваше добичето. Тук идва мястото на другите две импровизации – запекохме животното за малко във фурната – на грил, за да хване хубава коричка. А сосът сгъстих с лъжица нишесте и сварения, намачкан на пюре патешки дроб. След това се наложи да го цедя, за да го яде и по-капризната ми половинка, който ако надуши, че вътре има дроб, е способен да откаже цялата манджа. След това в същия тиган, вече без соса, запържих резени портокали и цели лешници. Гарнитурата беше варен ориз басмати. Няма да ви описвам каква божествена вкусотия стана, няма и да ви показвам, понеже бях заета да си бърша лигите и не можах да снимам.

И за да не съм съвсем скромна, ще разкажа за още едно невероятно вкусно изпълнение, което правих преди известно време – фантастично ризото. Лошото е, че не го записах веднага и сега може да пропусна някоя подробност. Главно действащо лице отново беше оризът басмати – какво да правя, като много го харесвам, а и нямах арборио. Месото беше свинско, нарязано на дребно, запържено и извадено от тигана. На негово място запържих ориза, след което добавих нарязани пресни печурки. Запържих, след което задуших и когато гъбите се спихнаха достатъчно, върнах и месото. Сега тук малко ми се размиват спомените – по принцип сипвам около чаша бяло вино и след като се поеме, започвам да сипвам бульон на порции. Обаче в конкретния случай имах ли бульон и какъв беше – не помня. Знам само, че добавих нарязани зелени маслини, настъргано сирене гауда, бри на кубчета, малко готов италиански сос със сирена (намираше се из хладилника, никак не беше лош), настъргани трюфели от бурканче (някой ако е виждал нещо такова по нашите магазини, моля силно да свирне, понеже тези ми бяха от Испания и вече свършиха 🙁 ), а към самия край щедро настъргах и пармезан.

И друг път съм правила ризото, но това беше просто … божествено! Предполагам, че основната разлика дойде от повечето сирена, които сложих този път и, разбира се, от трюфелите. Те придадоха един много слюноотделителен аромат на вкусна мърша. Знам, че така написано звучи не особено добре, но ви уверявам, че дори и сега, като го пиша, се задавих със слюнката си. Мога само да си представям как ухае пресният трюфел, щом консервиран успя да ми докара такива усещания.

За финал свекровището ме научи как да забравям сладки – рецептата е бърза и елементарна, изпълнението още повече. 2-3 белтъка се разбиват на сняг с щипка сол, добавят им се захар, два натрошени шоколада с лешници и аромати – аз сложих ментова есенция, адски им върви. Сместа се напльоква с лъжица върху хартия за печене и се забравя за няколко часа или дори цяла нощ в току-що изключена фурна, която е била загрята преди това до 180° С. И не, че е проблем, но когато са в тави на два реда, долните остават по-сплескани, докато тези на горния ред се вдигнаха. Може би е добре да се оставят на пуснат вентилатор, за да се избегне това, другия път ще пробвам така. Резултатът е нещо като целувки с шоколад, но ментата придава голяма свежест и съвсем не са така тежки и лепкави от сладост.

[wp:svejo-net]

[twiter-button]