Където отишло – от там и дошло

Преди повече от година оревах орталъка за това как наред с куп други джунджурии ми изчезна и пасатора. Още го няма, изпарил се е безследно. До скоро продължавах да рева по него, но тайно поглеждах с надежда към идващите празници – дали пък оттам няма да се появи някой нов? Е, вече не се налага да чакам до тогава. Преди седмица късметът ми се усмихна (като в някои много редки случаи), и си спечелих нов пасатор от кулинарната игра на списание „Меню“.

Трудно мога да опиша радостта, която ме обзе като разбрах, че след цялото това „къде ми е пасатора?“   и „много искам пасатор„, наистина го получих! То беше викане и скачане, проглуших ушите на половинката, поне 18 пъти му извиках: „Ураааааа, имам си пасатоооооооор!„, докато вече точех лиги за какво ще го използвам. И измислих – крем супа от любимите ми сладки картофи и червен боб, със сметана и крутони за разкош. Стана готова за по-малко от половин час, а на вкус е мммммммм, фантазия! Рецептата я взех някъде от нета, преди около година, за това не помня от къде, за което моля да ме извините!

Обелих, нарязах на кубчета и сварих почти кило батати. Добавих сушени зеленчуци за супа, кориандър, кимион и сол, след което и малка консерва червен боб, отцеден от течността. След някоя и друга минута пасирах с чисто новия си пасатор, спечелен от сайта на „Меню“   и крем супата беше готова. Крутоните направих сама, купешките са ми много противно невкусни. Хляб на филии, нарязвам го на кубчета, слагам ги в една кутия с капак, сипвам отгоре малко зехтин, сминдух, сол, розмарин, мащерка, куркума (може да имаше и още нещо, ама не помня), захлупвам и хубаво разджурквам. След което ги пекох в тава във фурната, понеже през лятото ми изгоря фритюрника (да, това е намек !). При сервиране сипвам лъжица квасена сметана и супичката става бижу!

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

[twitter-button]