За бързата кучка…

Дааам, прибързах! Тъкмо приех хубавото ведро решение да се взема в ръце и да спра с безмислените душевни терзания и… ТРЯС по главата! Мразя, когато не греша. И даже се плаша колко често и колко точно познавам напоследък. Помните как

„не спирам да мисля как се целуват, как се галят, как шептят “обичам те”, как прекарват заедно скъпоценни минути, часове, цели дни и нощи…“

и дали

„се заливат в щастлив смях, докато аз тук се терзая? Дали се докосват, дали е имало втора ЦЕЛУВКА?“

Ами… право в десятката. И не спирам до тук. Направо разцепих стрелата със следващото ми попадение. Освен, че е имало втора, трета, пета, десета целувка… са спрягали и глагола „женя се“. Това, признавам си, ме срази окончателно. Знам, че почти никой няма да разбере какъв, по дяволите ми е проблема. Защо не оставя хората на мира, след като аз така или иначе не мога да променя нищо? А защо наистина? Имам ли право да се меся оттук нататък? Май никакво. Не е честно след като не мога да предложа бъдеще, да преча на другите да имат такова.

Но ние се обичаме. Това съвсем нищо ли не значи? Да, двустранно е. Само дето вече не само аз обичам двама. Но и те нямат бъдеще. Обстоятелствата са такива, вярвайте ми. Поне не и бъдеще изпълнено с щастие за двамата. Защото единият ще бъде мъченик и ще тежи на съвестта на другия. Такива са тъжните факти.

Сериозно, никой ли не е измислил още машината на времето? Нямате ли някоя връзка в НАСА, в БАН? Може да я крият, гадовете. Дайте ми я, за една врътка само, обещавам. А, да, и още нещо. МРАЗЯ ОНЛАЙН ИГРИТЕ! Или пък не… Все забравям, че и ние така се запознахме. Но така са се срещнали и те. Да, мразя онлайн игрите!

Едно ме крепи на ръба – все още ме обича. Не се съмнявам в това и то е моята котва. Но дали ми е достатъчно, за да преживея тяхната връзка, особено ако спрегнат глагола…