Ето ни обратно след рекламите!

Някои редовно надничащи тук (освен новата ми майка – kathryn ), може би са забелязали, че напоследък не съм особено активна. Имаше си причини, основната беше, че през последната седмица отново бях на гастрол – безнетна. Да си призная, този път въобще и не се сетих за интернет – влязох два пъти когато бяхме на гости (втория път за да прочета нещо за новите си жаби), и 3 пъти в скайп през телефона – за по 5 минути, колкото да направя 2-3 уговорки за срещи. През останалото време дори не се сещах за мрежата, камо ли да ми липсва. И не просто мрежата, дори за блога си не се сетих и през цялото това време нито веднъж не влязох в него. Не, не съм го разлюбила, просто нямах потребност от него. Имах къде-къде по-интересни и приятни истински преживявания.

През тази една седмица стигнах до някои прозрения, изводи и затвърждения.

1. Половинката ми наистина е пич. За пореден път ме остави, без въобще да възроптае, да си вея опашката всяка вечер къде ли не, с кого ли не, до кога ли не.
2. Когато съм пила, но не достатъчно, мога да бъда много досадна, при това съвсем целенасочено. Явно е по-добре или да не пия въобще, или да пия до степен да не ми пука за нищо.
3. Човек не трябва да ме оставя с пари в джоба – винаги свършват до последната стотинка.
4. Влюбена съм в дървесните жаби, а окото ми е ненаситно и голямо, почти колкото тяхното.
5. Аналният секс не е особено приятен, когато човек има хемороиди.
6. Винаги е добре да се дава втори шанс след първоначалното разочарование.
7. Свободният мъж мирише в пъти по-добре от обвързания.
8. Старо правило – алкохолът понижава качеството, но повишава количеството. Предпочитам обратното.
9. За трети път – жената на любовника не хапе. Отново оживях!
10. Етърва ми все още е луда.
11. Много съм добра в пазарлъка.
12. По-добре да изпиеш три пангалактически гаргаробластера един след друг, отколкото да ги поръчаш наведнъж.

И така, време е да се върна в нормален режим. А имам и да чета из комшулука и да правя нов терариум за  новите ми питомци от вида Leptopelis uluguruensis.

Първата история в „нормален“ режим е за килограм шоколадови трюфели, които забърках вчера. Не стига голямото количество, ами и имах кратък срок за унищожаването им – един ден. Разбира се, не се справих, изядох 13 и бях пред умиране. Ще се наложи мъжо да се пребори с останалите 20. Рецептата е елементарна импровизация на класическите:

• домакински шоколад (в моя лаком случай – ~500 гр. Всъщност, първо беше 300, но не се сгъсти достатъчно и добавих още един шоколад.),
• сметана от кокосово мляко (200 мл, от по-гъстото, което се продава),
• настърган половин кокосов орех,
• ~50 гр масло.

Шоколадът се топи на водна баня, после се прибавя сметаната, когато се хомогенизира и заглади, се оставя да изстине, след което се затопля отново и се прибавят маслото и кокосовите стружки, както и разни аромати – сложих есенции от горчив бадем и ром, както и по щипка индийско орехче, джинджифил и кориандър. Ако имах лют червен пипер, щях да сложа малко. След като се стегне в хладилника, се правят топчета, които се овалват в каквото ви е кеф – имах някакви шарени захарни украси за торта, шоколадови пръчици, кокосови стърготини, натурално какао, пудра захар, а като ми омръзнаха – направих разни смеси като какао с кокос или с пудра захар. За недолюбващите кокос ще кажа, че въобще не се натрапва, да не кажа и че почти не се усеща вкусът му.

И последно за сега – купих си тютюн и днес смятам да се пробвам най-после с пушенето на лула. Твърде е възможно да не ми хареса, но няма да мирясам, докато не опитам. Освен това започвам драстична промяна на хранителния си режим, понеже вече не се понасям. Трюфелите бяха с цел да ми стане байгън от сладкото и да не искам и да чуя за шоколад през следващите няколко месеца. Да видим до кога ще ми държат влага

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

[twitter-button]