Оттам – вече по-бързичко, че взе да става късно – Ница. Също много приятно градче, не чак толкова биещо на курорт, с луксозна част, стара част, нормална за живеене част… Хареса ми с две думи, въпреки дъжда, който ни пра по Променад дез англе покрай прословутите плажове, които се оказаха само камънак. Но се стъмни, а ни чакаше и Кан, така че не можахме да и́ отделим нужното внимание.
В Кан – пълно разочарование – платихме паркинг за да излезем от него и да видим, че Дворецът на Фестивалите е недостъпен – явно го подготвяха за следващия фестивал.
Беше и тъмно, а най-важното – имахме краен час за регистрация в хотела в Марсилия. Така че бързо-бързо се изнесохме, за да караме със 140 в тъмното и проливния дъжд, който ни съпроводи чак до Марсилия. Екстремно беше, поне да имаше смисъл, пристигнахме точно в 21.00, но администраторът на хотела вече си беше тръгнал, така че се наложи да се борим с машината за автоматично чекиране. Неволята извади измежду гънките на мозъка ми достатъчно количество френски думички, които помогнаха да помолим една французойка да плати с нейната кредитна карта, че да можем да се доберем най-накрая до леглото.
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
[twitter-button]
Даа. Ница се превръща в чаканата дестинация
Блогът ти е страшно тромав.
Eдва зарежда – държи се като флашсайт.
ница си е отколешен блян, макар и явно да не е на мода и да лежи на стара слава, запазила е много от блясъка си. представям си какво е през сезона.
има много работа по блога, но не ми остава време
знам, че е проблемен.