Докато ползвахме Лисабон за стационар, пообиколихме наоколо в радиус от стотина км. Общо взето се придвижвахме от замък на замък. Португалия се оказа поредната държава, която е нацвъкала замъци и замъченца на всеки хълм. Кои по-стари, кои от 1-2 века, всички с прекрасна гледка около тях – „градини“ (баш гори си бяха), реки, поля и океан тук-таме, някои с интересен интериор, други без покриви, но всички дават самочувствие на народа, че е част от страна с минало. Почти във всички се усещаше силно мавърско влияние, което ги прави още по-екзотични.
Най-впечетляващ беше дворецът в Синтра, като излязъл от приказките на братя Грим или Шарл Перо. За жалост беше поредното място, в което вътре не даваха да се снима. Заради многото народ в него не можах и да си открадна някое скришно фото, за разлика от някои други дворци.
Пак в Синтра си имат и градски дворец, също доста добре запазен, с много впечетляващи кухненски комини. Към същия комплекс се води и една невероятна вила, за чието описание думите ми са малко. За пръв път виждам каква ефирност може да се придаде на твърдия монолитен къс скала. Цялата вила прилича на дантела или поне на най-фина дърворезба. Просто уникално!
За финал на деня се разходихме и до Кабо да Рока – най-западната точка на континента Европа. Няма такъв ветрилник просто! До сега си мислех, че н. Калиакра е мястото, където ветровете правят секс, но това тук го бие отвсякъде. Жалко само, че не бях с подходящите хора, които да се съгласят да не пропуснат прекрасната възможност да изчакаме половин час, за да се полюбуваме на един чудесен залив в океана. В някой друг живот…
Понеже се случи през уикенда да пообиколим доста обекти, аз умрях от кеф, че голяма част от тях се оказаха не просто намалени, а съвсем безплатни за студенти. ISIC картата ми си изби многократно 10-те лева, които дадох за нея. За разлика от България, където през последните 3 години не ми се е отдало да я използвам успешно нито веднъж. В някои от по-разрушените и с малко туристическо значение крепости дори нямаше и билети. Такива бяха някои мавърски калета, полузапазени през вековете.
Следва…
Zdravei!
Mnogo hybavi snimki! Mnogo dobur blog!!
-Militza
здрасти! много благодаря!
А, Гарга, този дворец и аз го имам насниман. Сега ще поровя из семейния архив да разпозная екстериорите наоколо, но ако видя техни снимки, правени вътре в замъка, ще ти пратя на е-майла. Нямам спомен.
Дъщеря ми и зет ми миналата година, в последните дни на юни месец бяха на традиционната си чужбинска разходка, съвпадаща с рождените им дни. От години го правят. Заминават някъде, където им е интересно да прекарат сами десетина дни. Миналата година бяха избрали Португалия.
Много ми хареса тази статия и се поразрових из нета.Попаднах на този много интересен сайт: (редактирано от Гарга Рошава, която не намери никакви интересни мнения там, да не говорим за детайлна история) където можех да прочета много интересни мнения за дворецът Пена в Португалия и да разгледам много голяма колекция от снимки.Научих в детайли много от неговата история и минало.Беше ми много полезно и забавно!