На 11 септември миналата година (няма общо с онзи 11.09), съм решила да посветя цяла една статия на новата си най-добра приятелка. Най-накрая щеше да задоволи егото си като получи статия в нейна чест, а не просто такава, провокирана от нея. След няколко години внимателно тестване, бях решила, че е крайно време да я допусна съвсем близо до себе си – в изключително тесния кръг от най-добри приятели. Всъщност, щеше да носи фанелката с номер две. Но ето, че не мина и година и така трудно спечеленото мое доверие беше грубо стъпкано и се наложи да правя нова организация на обкръжението си – в резултат там не остана никой, който да се кичи с титлата „мой най-добър приятел“. А аз реших да напиша тази статия, която сега ще има доста по-различен вкус, отколкото ако я бях написала миналата година. (още…)
Tag: статия
Приятел №2
Докато мен са ме обзели пролетна заетост и липса на блогово време, може всички дружно да си припомним колко беше интересно във Венеция преди почти три години.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
Лятото рано или късно ще дойде, хората ще се поразголят, ще тръгнат по плажа и… о, ужас! Навсякъде ли ще е пълно с плужеци! Дали мъжете го правят заради жените или заради собствената си суета (това е доста плашещо, ако е така), или заради това, че пуловерът им топли? И къде, по дяволите, отиде първичната мачовщина?
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
Лятото рано или късно ще дойде, хората ще се поразголят, ще тръгнат по плажа и… о, ужас! Навсякъде ли ще е пълно с плужеци! Дали мъжете го правят заради жените или заради собствената си суета (това е доста плашещо, ако е така), или заради това, че пуловерът им топли? И къде, по дяволите, отиде първичната мачовщина?
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
Така е. Блогът ми стана на три години, а аз дори не се сетих за това. Случило се е преди четири дни – на 16 февруари. И не само това. Когато се сетих, че тия дни трябва да има рожден ден, не се сетих коя беше датата. Още по-лошо – не можах и да се сетя на колко точно години става. Къса памет или незначително събитие? Или злощастна комбинация от двете. (още…)
Мине – не мине и току се замислям за красотата на простотата. Винаги стигам все до един и същи извод – колкото по-простичко живее някой, толкова е по-щастлив. И някак все се сещам за книгата на Вовата. Сега припомням любимия ми откъс от нея, пък и човекът скоро чукна 60 години, тъкмо ще го почетем.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
Докато се зарадвам на снега и студа, вече ги намразих. Не за друго, а защото ни се развалиха едновременно и двата
климатика и сега се върнахме 10 години назад, зъзнейки край електрическите печки, които хем не топлят, хем изяждат захранването на едно малко село. И се рамечтах за топло, слънчево и морско – любимата ми къща-мечта!
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
Зелени очи светят в нощта и осветяват с призрачна бледа светлина летящия дракон. Познах го! Този кораб търся вече толкова време! Започвам да давам сигнали с моите светлини. Дали ме видя? Май да, намалява и се завърта към мен. Изучава ме. Вече знае коя съм и какво съм. След което бавно се обръща и продължава по пътя си…
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
Човекът е социално животно, малцина са тези, които се чувстват добре само в собствената си компания и обикновено това се смята за патология. А аз сляпо вярвам, че за всеки влак си има пътници и рано или късно всеки намира подходящия човек за себе си. Стига да вдигне глава от мизерното си самосъжаление и да се огледа. Въпросът е дали все още го иска?
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
Още ми държи влага онова голямо плюскане отпреди две години, така че и тази година гледах да не се изхвърлям с трапезите. И добре направих.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
След три дни борба с уърдпрес и един ден борба за живот (е, леко преувеличавам, но ще се изкажа с подробности по-нататък), се сетих за това приятно и весело пътуване през една предишна зима.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Защо злорадствам ли? Защото безочливите наглеци, които застроиха плажните ивица и алея, както и половината морска градина, са или надявам се, скоро ще бъдат основните потърпевши от природата, която си отмъщава за всички издевателства над нея.
А съм бясна пак заради същите тези наглеци, които не се спират пред нищо, за да задоволят алчността си за сметка на единственото свястно нещо в този град – прекрасната, стара морска градина и не чак толкова прекрасните вече плажове.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Кеф ми е да си представям, че навън е минус много, а аз не мога да изляза заради преспите сняг, така че си стоя на топло и уютно пред камината (поне камина да имах!). Та бездействайки, докато блажено храносмилам снощната мегавечеря, реших, че ми се пие нещо мнооого специално. И си го измислих.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Винаги идва един такъв момент, в който ми е достатъчно скучно и палаво, че се сещам за онези стари мои познати, които все още ми носят мед. Когато е възможно, осъществявам връзка с тях. Да, понякога и такава, за каквато си мислите. В най-честия случай просто им досаждам през нета или по телефона.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]