За сградите да кажа – много интересни стари къщи, често облицовани с „ажулейос” – фаянсови плочки като за баня, но с различни цветни мотиви, много пъти даже с цели картини. Много ефектно и интересно, за това е леко странно да видиш, че не малко от тези къщи, дори и в центъра на града, стоят с изгнили дограми, където прозорците не са заковани или по-често зазидани, а по думите на майка ми, която ги е разглеждала в търсене на квартира – вътре страшно западнали, със скърцащи прогнили дюшемета, мухъл и т.н. Масово се продават или дават под наем на безумни цени. А да имаш балкон или още повече – градинка, за Лисабон си е истинско богатство, което многократно качва цената.
Реката. Каква ти река, то цяло море! Градът е на устието на р. Тежо, която там е широка с километри. Два моста свързват двата бряга, по-новият е дълъг 14 км! Наистина е внушително. От другата страна са по-гъзарските предградия и няколко рибарски селища. Като казах рибарски… ах! Пресни риби всякакви, да не говорим за другите дарове – скариди от разни калибри, като най-малките са поне колкото показалеца ми, миди най-различни, а раците са огромни! Бях като дете в сладкарница. Което пък ме подсеща за пащериите им – сладкарници, в които общо взето продават все едни и същи неща, местни традиционни, не приличащи особено на нашенските. Учуди ме, че имат много сладкиши с яйчени жълтъци, при това ужасно вкусни. Но като цяло не бих казала, че се прехласнах по нещо, просто не са лоши.
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
[twitter-button]
