Повечето от вас не са ми виждали катеричката до сега, а някои не са и чували за нея. Тя е мъничка и сладка, с пухкава рошава козинка, палава и общо взето си пада въртиопашка, очертава се като абсолютна мъжемелачка. Освен това може да лети. Продължете да четете Когато катеричката ни създава грижи
Архив за етикет: жаба
Неделен архив – Напред, науката е слънце!
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия :-bd
Лека нощ, да спиш в кош – ама друг път!
Не знам какво е, когато имаш дете, но понякога, особено в нощи като тази, си представям, че е нещо подобно:
Свечерява се. С половинката сме се разполовили и всеки си се занимава с нещо свое си. Гадинките просперират нахранени, стоплени, обгрижени, оградени с внимание и обич. Нощните тъкмо се събуждат, а дневното отдавна спи. И ние се ориентираме към леглото, когато котката изведнъж се сепва в съня си, наежва козина и започва страховито да мучи. Разтърсвам я, за да я събудя от кошмара, който очевидно сънува, а тя от благодарност впива в мен огромните си като маслини „супер мамут“ очища и острите си като губерки нокти. Нищо, преглъщам го, внимателно изваждам ноктите ѝ от себе си и след известно успокояване тя пак е на кравай, готова да гони кучета насън. Продължете да четете Лека нощ, да спиш в кош – ама друг път!
Ето ни обратно след рекламите!
Някои редовно надничащи тук (освен новата ми майка – kathryn 😛 ), може би са забелязали, че напоследък не съм особено активна. Имаше си причини, основната беше, че през последната седмица отново бях на гастрол – безнетна. Да си призная, този път въобще и не се сетих за интернет – влязох два пъти когато бяхме на гости (втория път за да прочета нещо за новите си жаби), и 3 пъти в скайп през телефона – за по 5 минути, колкото да направя 2-3 уговорки за срещи. През останалото време дори не се сещах за мрежата, камо ли да ми липсва. И не просто мрежата, дори за блога си не се сетих и през цялото това време нито веднъж не влязох в него. Не, не съм го разлюбила, просто нямах потребност от него. Имах къде-къде по-интересни и приятни истински преживявания. Продължете да четете Ето ни обратно след рекламите!
По реката плуват мисли…
Като ми e скучно – ми е скучно, ама като не ми е, всичко ме затрупва наведнъж! Ето, например онзи ден… Цял ден в празната ми главица тревожно се лутаха мисли, прескачащи от човек на човек като някоя разгонена жаба, която скача от лист на лист в блатото. В резултат се изнервих и разсеях, което веднага даде отражение и в работата. Продължете да четете По реката плуват мисли…
Песен на деня – или нещо такова…
Днешната песен е на една много завистлива певица, която решава да обсеби ефира всеки път, когато чуе музика 
Слава богу, когато никой друг не се опитва да пее, и тя мълчи.
[twitter-button]
Да навириш гребена
Колко ѝ трябва на една гарга, за да е щастливо рошава? Едно гущерче – прокрадва се усмивка, две – ухилката стига до ушите, три жаби в добавка – подскача на място от кеф, а с едно неочаквано и необмислено флиртче от типа „де го чукаш – де се пука“ вече върви по улиците и се смее, като почти не стъпва по земята. Небето е светло, слънцето щипе, а нещо гъделичка зад ухото и подтиква към чутовни дела (тоя лаф си го откраднах, признавам си ;;) ). Продължете да четете Да навириш гребена
Зоофилия
Сама се чудя, как може до сега да не е дошъл редът на статия, посветена на домашните и не толкова домашни гадинки, които съм имала, имам и искам да имам. Любовта ми към разни мърдащи твари, малко или много по-низши от човека (макар и понякога само на теория), не се изразява със сексуално влечение, не се подвеждайте от въдичарското заглавие 😛 Продължете да четете Зоофилия
Напред, науката е слънце!
Тръгнахме унили – след последния път имаше смяна на ръководството и в катедрата, и в организацията на конференцията. За пръв път се налагаше да стигнем навреме за откриването, а не 2-3 часа след него. За това е напълно обяснимо как настроението ескалира, когато се разбра, че все пак ще спрем на задължителните при тези наши пътувания отбивки. Продължете да четете Напред, науката е слънце!
Кафе без райбер – аман от виртуална бира!
Вчера беше хубав ден. Не за българската демокрация. Или поне не ми е известно за нея. Бях в добро настроение през целия ден, което е малко странно на фона на цялото ми безпаричие, но кога ли ми е пукало от това, че сега ли. Продължете да четете Кафе без райбер – аман от виртуална бира!
Песен на деня – Луди жаби
Сънувах пилота. Беше прекрасен, точно какъвто го помня, устремен към висините, съвършен. Чувството беше неописуемо, чудесно е да ти започне така денят.
Сънувах и жаби. Големи влажни сладури, черни с жълти очи и жълти с черни очи. И все уголемени 😀 Може и да е защото онзи ден си налепих на плочките в банята цяло стадо зелени жаби с вендузи. Което пък ми припомни един виц:
Звъни момчето на гаджето си. „Ало, жабче, ти ли си?“, а отсреща нервен глас на ръба на избухването отговаря: „Не. Бащата на блатото е!“.
Здравей, свят!
Божке, и аз се видех у блог! На принципа видяла жабата, че подковават коня… Мислете му тия, на които ще ви се случа. 😈