Повечето от вас не са ми виждали катеричката до сега, а някои не са и чували за нея. Тя е мъничка и сладка, с пухкава рошава козинка, палава и общо взето си пада въртиопашка, очертава се като абсолютна мъжемелачка. Освен това може да лети. (още…)
Tag: жаба
Лятото рано или късно ще дойде, хората ще се поразголят, ще тръгнат по плажа и… о, ужас! Навсякъде ли ще е пълно с плужеци! Дали мъжете го правят заради жените или заради собствената си суета (това е доста плашещо, ако е така), или заради това, че пуловерът им топли? И къде, по дяволите, отиде първичната мачовщина?
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
Не знам какво е, когато имаш дете, но понякога, особено в нощи като тази, си представям, че е нещо подобно:
Свечерява се. С половинката сме се разполовили и всеки си се занимава с нещо свое си. Гадинките просперират нахранени, стоплени, обгрижени, оградени с внимание и обич. Нощните тъкмо се събуждат, а дневното отдавна спи. И ние се ориентираме към леглото, когато котката изведнъж се сепва в съня си, наежва козина и започва страховито да мучи. Разтърсвам я, за да я събудя от кошмара, който очевидно сънува, а тя от благодарност впива в мен огромните си като маслини „супер мамут“ очища и острите си като губерки нокти. Нищо, преглъщам го, внимателно изваждам ноктите ѝ от себе си и след известно успокояване тя пак е на кравай, готова да гони кучета насън. (още…)
Някои редовно надничащи тук (освен новата ми майка – kathryn ), може би са забелязали, че напоследък не съм особено активна. Имаше си причини, основната беше, че през последната седмица отново бях на гастрол – безнетна. Да си призная, този път въобще и не се сетих за интернет – влязох два пъти когато бяхме на гости (втория път за да прочета нещо за новите си жаби), и 3 пъти в скайп през телефона – за по 5 минути, колкото да направя 2-3 уговорки за срещи. През останалото време дори не се сещах за мрежата, камо ли да ми липсва. И не просто мрежата, дори за блога си не се сетих и през цялото това време нито веднъж не влязох в него. Не, не съм го разлюбила, просто нямах потребност от него. Имах къде-къде по-интересни и приятни истински преживявания. (още…)
Като ми e скучно – ми е скучно, ама като не ми е, всичко ме затрупва наведнъж! Ето, например онзи ден… Цял ден в празната ми главица тревожно се лутаха мисли, прескачащи от човек на човек като някоя разгонена жаба, която скача от лист на лист в блатото. В резултат се изнервих и разсеях, което веднага даде отражение и в работата. (още…)
Днешната песен е на една много завистлива певица, която решава да обсеби ефира всеки път, когато чуе музика Слава богу, когато никой друг не се опитва да пее, и тя мълчи.
[twitter-button]
Колко ѝ трябва на една гарга, за да е щастливо рошава? Едно гущерче – прокрадва се усмивка, две – ухилката стига до ушите, три жаби в добавка – подскача на място от кеф, а с едно неочаквано и необмислено флиртче от типа „де го чукаш – де се пука“ вече върви по улиците и се смее, като почти не стъпва по земята. Небето е светло, слънцето щипе, а нещо гъделичка зад ухото и подтиква към чутовни дела (тоя лаф си го откраднах, признавам си ). (още…)
Сама се чудя, как може до сега да не е дошъл редът на статия, посветена на домашните и не толкова домашни гадинки, които съм имала, имам и искам да имам. Любовта ми към разни мърдащи твари, малко или много по-низши от човека (макар и понякога само на теория), не се изразява със сексуално влечение, не се подвеждайте от въдичарското заглавие (още…)
Тръгнахме унили – след последния път имаше смяна на ръководството и в катедрата, и в организацията на конференцията. За пръв път се налагаше да стигнем навреме за откриването, а не 2-3 часа след него. За това е напълно обяснимо как настроението ескалира, когато се разбра, че все пак ще спрем на задължителните при тези наши пътувания отбивки. (още…)
Вчера беше хубав ден. Не за българската демокрация. Или поне не ми е известно за нея. Бях в добро настроение през целия ден, което е малко странно на фона на цялото ми безпаричие, но кога ли ми е пукало от това, че сега ли. (още…)
Сънувах пилота. Беше прекрасен, точно какъвто го помня, устремен към висините, съвършен. Чувството беше неописуемо, чудесно е да ти започне така денят.
Сънувах и жаби. Големи влажни сладури, черни с жълти очи и жълти с черни очи. И все уголемени Може и да е защото онзи ден си налепих на плочките в банята цяло стадо зелени жаби с вендузи. Което пък ми припомни един виц:
Звъни момчето на гаджето си. „Ало, жабче, ти ли си?“, а отсреща нервен глас на ръба на избухването отговаря: „Не. Бащата на блатото е!“.