Като една отявлена консерва, от години ползвам и тача програмката Yahoo! Messenger, за разлика от скапания Skype. Но вчера открих, след като от известно време ме глождеше, че нещата съвсем не стоят така, както съм си мислела по отношение на едно конкретно нещо. Удобните онлайн версии на IM ми изиграха кофти номер, проваляйки моя кофти номер, който си мислех, че съм изиграла аз преди известно време.

Прочети повече »

До сега не ми се беше случвало да получа писмо от умрял, дори и да става дума за мъртвата ми любов. Но вчера и това стана. Надявам се, че за последен път се протяга ръката от гроба на тази връзка, за да ми подаде подаръка за миналогодишния рожден ден. Поредното нещо, което ми е минало между ушите. Преди точно една година без една седмица. Само ако знаех тогава…

Прочети повече »

Май отново избързах, аман! Пусто, като не търпя да тъпча на едно място… Все пришпорвам нещата, дори и да не са узрели. Но нали веднага трябва да яхнеш коня, ако искаш някога пак да яздиш. Залитнах малко, поне не паднах. Май…

Прочети повече »

Обичам да изненадвам, дори и себе си, например като привеждам в изпълнение разни откачени идеи и върша напълно непредвидими неща. Или може би само ми се иска да са непревдидими. Факт е обаче, че успявам да спретвам доста силни приятни и не толкова приятни изненади. До сега не ми е стискало само да си направя косата светло синя, макар, че неведнъж ми се е искало. Ако все пак един ден се реша, със сигурност няма да кажа преди това на никого.

Прочети повече »

Смятах да не пиша. Ама то кървящо шило в торба стои ли. Мислих днес. Много мислих. На фона на яд и омраза най-вече. Искаше ми се да се застрелям, но нямам нищо по-подходящо от един новогодишен фишек, с който освен да ми излизат звезди през ушите, друго едва ли ще постигна. Искаше ми се да гръмна поне нея. Нали уж „нет человека – нет проблемы“. Напираха купища въпроси, търсех анализи на думите му… Прочети повече »

Не ми се многослови. Няма голям смисъл. Изтрих си клавишите да пиша неща, които се оказаха напълно излишни, стига да ми беше казано от самото начало това, което най-накрая изкопчих днес. Фактите накратко: той обича нея, не мен. Не и двете, не мен повече от нея, не нея от съжаление или нея като приятел (всичките сценарии ми бяха казани, да). Той обича нея. Ами, дето се вика – честито на печелившите! Този път точката, която сложих е окончателна. Той е изтрит от всичките ми контакти. Раздялата ще преболедувам, но агонията, ако бях останала, щеше да е без прекъсване. На нея пък е пуснато известие, остава да си прибере наградата. Заслужава да знае какво става, така мисля. Е, признавам си (нали съм си открита), мъъъничко злорадствам, че след мен ще е потоп. Това съм аз. Който ме познава е наясно. С това смятам да приключа въпроса окончателно, статиите от тази категория ще потънат след време. Надявам се повече да не се сещам за тях. Мислех да ги отключвам, но май е по-добре да останат така.

Да, именно – долно! Или поне не чак възвишено. Така разбрах вчера. Било много по-ценно да обичаш някого като приятел, отколкото като човек. Може и така да е. Особено щом говорим за приятелство между мъж и жена. О, да, ценно е, понеже е рядко. Лично аз смятам, че е невъзможно. Освен ако някой от двамата не е гей, разбира се, което пък ни води отново до еднополовите приятелства, които не са проблем и за това може би не са толкова възвишени.

Прочети повече »

За приятелите ще пиша. По-точно за онзи, в когото съм влюбена, но ми разби сърцето и онзи, който е против. Третият е зает напоследък и (временно) изпада от класацията.

Говорили са си вчера. За мен, без мен, самоинициативно. Един вид от грижа за човека. После ми беше ковано по канчето. Добре де, крива съм. И дива В лошия смисъл. И ината. И въобще – магаре на мост… или французин в публичен дом.

Прочети повече »

Слънце, дракони, тинтири-минтири… Обещах. И ще го изпълня. Държа на думата си, какво друго имам? И за бунгало обещах. Не съм се отметнала. Най-малкото искам да провалям нечии планове заради някакви си чувства. Щом съм поела ангажимент, ще го изпълня, каквото и да ми струва. Поне за това не трябва да се притесняваш.

Прочети повече »

Не мога да спра да се чудя – аз ли съм болен мозък, или това, което става е нормално? Направих нещо против собственото си желание, без никой да ме е карал – прекъснах връзка, на която много държа. Не е минал и час, в който да не съжалявам за това. Прочети повече »

Ей, като децата сме! Ама и аз – хем мразя такива номера, хем съм първа писта да ги въртя. Задълбавам до там, че накрая не помня защо го правя, но е въпрос на чест и на инат да продължавам.
Прочети повече »

Колко различни се оказахме – като огън и лед. Или като морето и планината – аз непостоянна, изменчива, примамлива, прекалено разголена и откровена, а ти земен, устойчив, непоклатим и забулен в стаени чувства и мъгла. Опитах да те подкопая. Ако беше по-близо можеше и да успея. Но невидени очи бързо се забравят.

Прочети повече »

Казали са – човек каквото сам си направи, и Господ не може да му го направи. И още – на каквото си постелеш, на такова ще легнеш. А аз се постарах да осера всичко. И успях. Прецаках се жестоко. Преди година направих огромна грешка, която осъзнах напълно чак днес, но тя ми струваше много скъпо. Всичко. И сега нямам нищо. Искам много неща да кажа. Но нямам сили май. И въобще – какъв е смисълът да казвам каквото и да било. Всичко свърши. Другото няма значение.

Просто така, нищо конкретно, но ми се прииска да си попиша. Все още ми е доста тъповато, повече депресивно отколкото весело. Снощи здраво си поревах долу до морето, та малко ми олекна. Ако не беше такъв кучи студ (като за първа пролет), щях сигурно да остана и повече. Успокояващо е да си сам в тъмното и да гледаш как трепкат светлините, отразени във водата. Но е и доста тъжно да осъзнаеш колко си сам в действителност.

Прочети повече »